Category Archives: На момента

Когато сме…

Standard

 

8

“Когато сме в долините,
търсим планините.
Когато сме в планините,
търсим реките.
Няма спасение където и да отидем.
Само там, на мястото,
към което принадлежим,
можем да живеем живота,
за който сме мечтали.”

6

 

Кое е първото нещо, което виждаш в човек?

Standard

– Кое е първото нещо, което виждаш в човек?
Очите.
– И после какво гледаш?
– Устните.
– Ок, а след това?
– Очите.
– Височина, дрехи, обувки, аксесоари, телосложение?
– Ако очите му ‘бягат’, а устните се кривят от страх, то не ми е нужно да гледам, каквото и да било друго.
– Само това, просто така? И това е?
– Трудно ти е с хората, нали?
– Да, не мога да ги разбера прекалено често. Кажи ми, просто това?
– Да, просто това. Не ми е нужно повече. Не ги разбираш, защото и те не се разбират. Или са водени от страх, егоизъм и амбиция, прикриваща комплексите им. Това се покрива с лъжи и нелогични действия. Не е толкова сложно, колкото изглежда.
– Навярно си права. Но ти си такава… Няма много хора да го издържат този твой тест.
– О, да, така е.
– Но ти общуваш с много хора?
Харесвам много хора. Общувам с единици. Основно със себе си. Имаме различни виждания за това какво е общуването.
– Така ли? Това, което правим в момента не е ли точно общуване?
– За теб – да. За мен – не. Това е разговор, в който ти си любопитен, а аз съм отегчена да отговарям на едни и същи въпроси.
– Ауч, това заболя. Тогава какво е общуването за теб?
– Това, което не се налага да обяснявам, когато реално общувам с някого.

Там където…

Standard
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Там където правилата са написани,свободата е лъжа,
ритниците са еднакви.
Забраняват ни да сме свободни,
за да ни програмират добре.
Мисля, че на никой не му пука накъде отива светът.
Животът разочарова повече от един.
Живеем на една и съща планета,
всички сме в една и съща баня,
всеки ден един и същи припев,
всеки ден един и същи влак.
Всеки завижда на следващия,
без да иска да погледне по-надалеч.